Паметници на културата в Априлци

Паметници на културата в Априлци

Паметта на загиналите българи за националната свобода се почита и уважава, изключително много, от хората в малката община Априлци. Местните жители увековечават своите съграждани, като изграждат множество паметници, плочи и чешми в тяхна чест.

На един от хълмовете над Априлци, по случай 30 години от обявяването му за град, 130 години от Априлското въстание и в памет на загиналите за свободна България, е построен 34 метров метален кръст. Той се вижда както през деня, така добре и през нощта, благодарение на очертаващите го светлини.

В района е изграден най-старият паметник от 1885 година. Построил го е отличил се стрелец, участник в Априлското въстанието. Мемориалната плоча е от пирамидно издялкан, обикновен камък с кръст на върха. Надписа от едната му страна напомня за сраженията на 4,7 и 10 май, гласейки „Въ паметъ на падналите 142 человека въ сраъжението противъ турците въ Новоселското въстание от 1 до 9 май 1876г.”

В местността Тотина Поляна, извън квартал Зла река, може да се види паметна чешма на Кольо Тодоров. Той е бил оръжейник на въстанието за района на Априлци и пазител на източната част от Ново село, което понастоящем е квартал на Априлци. Историята на чешмата започва със залавянето на Кольо Тодоров от башибозуците. Съществува поверие, че на мястото, на което е текла кръвта му, от жестокото разрязване на плътта му, днес шуми бистра вода. Чешмата е построена по случай 90 годишнината от въстанието в Ново село. Тя представлява скулптура с релефния образ на оръжейника, два лъва и надпис гласящ: „Кольо Т. Матеев – майстор оръжейник. Съсечен тук от турците на 09 май 1876г.”

В центъра на квартал Зла река, по случай 90 години от епопеята, под Марагидик е построена каменна чешма с надпис „В памет на Марин Сяров – деен въстаник – куриер 1876г”. Марин Сяров е бил от местния революционен комитет и снабдявал въстаниците с барут.

Величествения паметник на Велчо Ночев, или известен още като Страшилището за Османците, украсява Село Велчово. Паметникът е с внушителен размери, изграден от бял камък през 1969 година и е израз на признателността от местните жители към своя герой. Историята разказва, че Велчо бил непокорен пред турските грабители. Той бранил къщите на съселяните си и своята собствена. Като малък се криел и целил поробителите с камъни, а като пораснал се сдобил с пушка. Бил отличен стрелец и самият той не знаел колко турци е убие. По време на сраженията през 1876 година успял да оживее при битката в селото си и да се скрие от многолюдната османска армия. По-късно му било обещано, че ще го помилват, но бил излъган, осъден и обесен на 2 юли 1876 година в центъра на Севлиево.

Последното сражение за Новоселската чета става в подножието на връх Марагидик, местността Бунарят. Това се случва на 11 май 1876 година. На лобното място на четата, през 1934 година е построен шест метров каменен паметник, на върха с корона, в чиито основи са сложени костите на загиналите души. 

По тези земи има множество паметници и мемориални плочи, говорейки за храбростта и смелостта на загиналите за народна свобода.

   

Паметта на загиналите българи за националната свобода се почита и уважава, изключително много, от хората в малката община Априлци.

уеб дизайн