Дървообработването в миналото в района на Априлци

Дървообработването в миналото за Априлци

Жителите в района на Априлци са били изключително сръчни хора. Това обуславя и силно развитото занаятчийството в миналото по тези земи. Местните много добре познавали особеностите на дървото. Най-много занаяти били свързани с дървообработването. Те разменяли своите творения за хранителни продукти и други стоки, от които се нуждаели и по този начин си осигурявали прехраната. Района на община Априлци изобилства от дървен материал. Дървообработката е била изключително добре развита още от далечни времена, а горянството е един от най-старите занаяти, свързан с обработката на дърво. Представлява грубото изрязване на дървен материал, в което жителите от местността били ненадминати. От тези умения произтича и турското име на Ново село - Тахтаджикьой, или в превод Дъскарско село. Майсторите изработвали греди, дъски, оси за каруци, кобилици и други. По-сръчните от тях пък изработвали мебели, като маси, ракли, шкафове, след изработката ги опушвали и украсявали с животински или геометрични орнаменти, превръщайки дървото в изящен предмет. Копаничарството също се нарежда в списъка с най-старите занаяти, отнасящи се към дървообработката. Този занаят предимно задоволявал собствените нужди от функционални и здрави домакински съдове. За да си копаничар, не се е изисквало продължително обучение или специални инструменти, бил сравнително лесен и не трудоемък занаят. Понякога творенията си украсявали с резби, скулптури или животни. За стругарството е била необходима силата на водата. През XVIII и XIX век множество водни стругове се строяли в планинската част над Априлци. Принципът бил в това- от мощта на течащата вода да се завърти голямо водно колело, което придавало движението на другите механични елементи. По този начин, последната част от сложното съоръжение, стругувала големи и масивни дървени елементи. За любителите на дървената орнаментика изключително приятно би било запознанството в детайли с този силно развит занаят, запазен и до днес по тези земи. Бъчварството и бъднарския занаят е известен и типичен за балканския край. Процесът по изработването на бурета, или бъчви е труден и изисква голям талант и умения. Майсторите от този край са се специализирали в това умение. Произвеждали са в миналото съдове с всякаква вместимост- павурчета, по-малки от литър до такива със стотици литри обем. Овчарската дърворезба е типична за местността изкуство. Практикувала се от пастирите, докато нямали работа и носи името на тяхната професия. Изработвали геги, лъжици, свирки и други битови пособия. Украсата била семпла, рядко се наблюдавало триизмерни образи, дълбоки вкопавания в дървото. Овчарската резба дава началния старт на църковната дърворезба, в която вече се използват по сложни орнаменти. В нея присъстват плодове, житни класове, птици, мотиви от цветя, фигури на хора и животни. С нея са украсени църковни иконостаси, тавани, влашки тронове и други местни дървени изработки, впечатляващи със своята красота. Друг вид украса е пирографията. Майсторите на този занаят, чрез нажежени шишове и ножове изрисували по дървените изделия растения, геометрични и други фигури. В началото била само чернобялата украса, но по късно се появили и цветните в творбите им. Коларо – железарския занаят се появил, като се обединили ковашкия и коларския. Това е един от сравнително старите занаяти за община Априлци. Чрез съвместната работа на двата типа майстори се създавали нужните за всеки стопанин каруци. Талигата е най-старото средство за предвижване на хора и стоки. Изисквало се от колата да бъде не само здрава, но и красива. Занаятчийството се е запазило и до днес, като поминък за местните. Могат да се видят и закупят уникални ръчни изработки от различни дървени изделия.
 

Жителите в района на Априлци са били изключително сръчни хора.

уеб дизайн